Какво е добро?

12472362_479909445531443_5250076830879208432_nДа правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: „Пътя към ада е постлан с добри намерения“. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи „хубаво/лошо“ и да разберем какво означава „хубаво“ или „лошо“ от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е „хубаво“ и какво „лошо“. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е „направи добро на другия“, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг – да се потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Какво е „добро“?

Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човека да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано: „И ще бъде като Твореца, познаващ доброто и злото“.

Advertisements

Свят чрез друг

святДо появата на психологията, науката за природата на човека и неговия вътрешен свят, човечеството не е изпитвало необходимост да изучава своето поведение.
Развитието е било, подобно на животинските представители, най-вече за осигуряване на храна и по волята на случая.
Едва сега, чувстваме необходимост от знания за човека, за обществото и обкръжението, за това как да го създадем и как правилно да организираме своя живот.
Не би трябвало да асоциираме с нещо мистично, придобиването на новата способност в човека за усещане на света, чрез друг.
Това означава развитие на погледа върху себе си, сякаш отстрани, с възможност да се види светът през очите на друг човек, което се оказва нужното условие за разбирателството, помежду ни.
Отговорна за раждането и отглеждането на децата, жената има по-голяма способност да показва съпричастност и да възприема желанията на другите.
Мъжът, вероятно не би бил добър войн, ако имаше това качество в същата степен и поради това, изпитва затруднение, при възприемане състоянието на другите.
Всеки от нас живее в семейство и разбира необходимостта от създаването му, в полза на нашето оцеляване и продължаване на рода. Имаме деца и сме задължени да ги възпитаваме.
Затова е важно да разберем психологията на противоположния пол, да я изясним за себе си, за да знаем как правилно да живеем, да разбираме другите и да се радваме на живота.
Включвайки се, един в друг, получаваме допълнително възприятие отвън и усещанията на другата половина от света.
До този момент сме се развивали егоистично, концентрирано в потребностите на собственото си тяло. Стремили сме се максимално да задоволяваме всевъзможните си желания и минимално да възприемаме знанието, мнението и възгледите на другите. Още

Мозайка от желания

mmВъв всеки от нас има три типа желания:

  1. Телесни желания: Те са свойствени също и на цялата животинска природа. Ние се грижим за здравето си, осигуряваме си храна, почиваме си. С една дума, стремим се да бъдем цялостни и да се съхраним. На животинското ниво действа инстинктът за самосъхранение.
  2. Човешките, егоистични, желания са: жажда за власт и слава, стремеж да се издига над другите във всичко, което би се случило. Тези желания се отнасят само за човешкия род, при животните няма такива. Тук обикновено се набляга на това, че животните се изяждат едно на друго. Обаче между тях няма ненавист – те изяждат своята жертва само, за да се нахранят, без да искат да й причинят зло. С такива инстинкти ги е създала природата. И ние самите се отнасяме по подобен аналогичен начин към животните, които използваме за храна – без да ги ненавиждаме. Просто – трябва да се храним, тук нищо не може да се направи

И само в човешките взаимоотношения всеки използва егоизма си: коя трева е по-зелена, коя кола е по-хубава, чии деца са по-талантливи, чия работна заплата е по-голяма…

Именно като се сравняваме с другите, ние проверяваме доколко сме добре. В този разчет има много любопитни статистически данни. Например, хората предпочитат да печелят по-малко, ако тяхната работна заплата все още превишава заплатата на съседа или колегата, и не са съгласни да се завишава размера на основната заплата, ако така и за околните тази добавка към заплатата ще стане по-голяма. Защото всичко оценяваме като го съпоставяме. С други думи, аз съдя за живота си не по състоянието на тялото, а по състоянието на личността – доколко тя стои по-високо от другите. Такива желания са присъщи само на човека, докато животното не се сравнява с другите, то се нуждае само от удовлетворяване на естествените си позиви.

  1. Над телесните и човешки желания стои стремежът към знанията: Това желание също е свойствено само на човека. Аз искам да знам, защо и за какво живея, как действа природата, какво става наоколо, как едното е свързано с другото… На мен ми харесва скритата в природата логика, мъдрост, която ние постоянно изследваме. В действителност аз се намирам в някаква сфера наречена „природа”, малко помалко си „остъргвам” от нея частици информация, а след това проверявам натрупания материал. Това е моята „наука”. Утре ще открия нови закони на природата. Съществуват ли те и днес? Разбира се, съществуват, само че аз не съм достатъчно умен, за да ги открия. Крачка по крачка, развивайки науката, ние откриваме все нови закономерности, свойствени на природата.

Още

Червена линия: внимание – човек!

images(2)Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Повече

Човекът – управляващ или управляван?

1797970_710155839006159_292310934_nОт една страна, виждаме, че човек е част от природата, и всичко, което се случва в нея, оказва влияние върху него. Но от друга страна, се поставяме на върха на цялата пирамида като венец на сътворението, като нещо по-висше, стоящо над цялата природа.

Различаваме се от другите създания с разума си, с мъдростта, със способността за планиране и развитие. В нас има някаква особена добавка, която я няма в нито една друга част от природата. Какво място все пак заема човекът в природната система?

Човекът без съмнение е неразделна част от природата. Тялото ни принадлежи към животинското ниво, всичките му системи са подобни на тези на животните и в тях няма нищо особено. Точно така раждаме деца и се грижим за тях, както всяко животно.

Човекът започва там, където възниква неговата мисъл, образование, сила на разума, интелект, развиващ се през поколенията. А заедно с разума се развиват чувствата, осъзнаването на това, къде се намирам, кой съм. Тези въпроси се събуждат във всяко поколение, но всеки път в едно по-ново качество.

Много голяма роля тук играе образованието. Освен естественото природно развитие, ние също така се развиваме сами с помощта на специално изградени системи, предавайки научното познание и опита от поколение на поколение. Това не е просто опит за оцеляване, който животните предават на малките си.

Човек предава на своите деца мъдростта си, научното знание, мирогледа. И затова ставаме най-силните и сме способни да развиваме такива оръдия, които не са достъпни на животните. Маймуната не е успяла да използва нищо друго, освен пръчката – човек обаче изобретява най-хитрите инструменти.

Животното е напълно управлявано от природата на ниво инстинкти и не пита откъде идват заповедите, на които то се подчинява. Човек обаче може да пита: защо нещо се случва по даден начин и възможно ли е то да се направи по някакъв друг? Той търси как да излезе от различните неприятни ситуации и да достигне по-голям комфорт. Сякаш той се ръководи от същия принцип, както и животно. Но животното действа инстинктивно като машина. И макар че в човека също са заложени много много инстинкти и навици, предавани от поколение на поколение, от родители към деца, неговата особеност е в това, че той се учи непрекъснато.

Повече