Оранжерия за човечеството

В близко бъдеще човечеството ще се отърве от всички видове работа, които не са необходими, с изключение на онези, които могат да осигурят всичко необходимо за един нормален, разумен живот. Затова човек ще трябва да работи по два-три часа на ден, а през останалото време ще е свободен.

През тези часове хората ще бъдат не просто освободени от работа, а ще трябва да създават обкръжение, което да влияе на всички останали. И всеки от тях ще оказва въздействие на другите, за да може всеки човек да се намира под правилното влияние на няколко вида обкръжения, благоприятни за по-нататъшното му развитие.

Този процес е подобен на отглеждане на плодове и зеленчуци в оранжерия. Създават им последователно различни условия в специфични комбинации и, поради тази причина, те благосклонно растат, а ние получаваме на трапезата си чудесни, сладки плодове за всеки вкус. Същото нещо трябва да направим със самите себе си и с нашите децата. Тази работа ще стане основно занимание на човека, живеещ в една нова ера.

И не без основание разглеждаме съвременната криза не като трагедия, а като положително явление, като раждане на едно ново общество, ново човечество, в което започваме да се подготвяме за следващия етап на обединение и реализация на всички възможности, които има всеки от нас.

По такъв начин се движим към взаимно свързване и взаимно разбиране, и сякаш създаваме от цялото човечество образа на един човек, всички части на който взаимно се допълват хармонично и създават единно цяло.

Маймуните умеят да обичат, а човекът – не?

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, програмиран в нашето развитие.

Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване споделя: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

Всички промени са вътре в мен

Човечеството вече се развива десетки хиляди години. Накъде се движи то?

Ако съдим по природата, то виждаме, че тя се стреми към равновесие. Едно с друго се компенсират топло и студено, налягане и вакуум. Всички природни явления се стремят към балансиране на силите, към взаимно включване, доколкото това състояние е пропито с най-голям покой и постоянство, то е лишено от всякакво налягане и натиск. В крайна сметка, всичко достига равновесие.

Какво означава да достигнем равновесие с природата? Природата обладава свойството отдаване и любов – трябва да достигнем именно това, желаейки го или не. Тя постоянно ни въздейства, а вътре в нас ни задвижва “моторът“ на растящия егоизъм и затова всяка секунда се чувстваме все по-притиснати от обстоятелствата, все по-разбалансирани спрямо нея.

Това ни задължава да действаме и затова до сега в историята на нашето развитие сме се старали да компенсираме натиска с помощта на различни технологии, социални формации, навици, средства, които да ни защитят от жегата и студа, от натиска и промените и т.н.

И така, Природата е неизменна, константна, а ние постоянно се развиваме отвътре, и нашето противопоставяне на Природата през цялото време се усилва.

Всички промени са вътре в нас. И нека ни се струва, че външният свят се изменя, като геологически и исторически епохи, поколения – каквото и да е там, всичко това се случва в нас. Проектираме тази реалност навън, независимо от това, че извън нас няма нищо. Човек е затворена „кутия” и картината на света се рисува вътре в нея, но той усеща тази картина сякаш се намира извън него.

По същия начин лещата на окото обръща изображението „с краката нагоре“. Окото възприема целия свят обърнат на обратно, а след това мозъкът го преобръща. Ако си сложим специални очила с такъв ефект, не след дълго мозъкът ще се приспособи и ще върне картината в правилното състояние.

Краят на историята

Намираме се в много интересна и оригинална ситуация. Човечеството неведнъж си е задавало въпросите: накъде вървим? Каква е целта на развитието ни? Какво ще се случи с нас после? Какво трябва да променим, за да се подобри положението?

Хилядолетия сме мислили за това. В нас винаги е звучал неизбежният въпрос: накъде да вървим? Какво иска от човека неговата природа? Накъде го води?

През цялата история сме намирали различни начини, последователно набирайки скорост в една или друга посока. Но сега, след хилядолетия на човешкото развитие, се създава необичайна ситуация. Човек винаги се е ръководил от егоистичната си сила – желанието да живее по-добре, да изпита най-добрите усещания, повече да знае и разбира, да бъде богат, умен, известен, щастлив и т.н.

Но внезапно тази сила пресъхва, изчезва – и ние чувстваме особена, безпрецедентна умора, всеобща депресия, универсално отчаяние. Ние съсипваме природните ресурси на планетата, не желаем да се развиваме нататък и като че ли се обърнахме срещу течението на историята. Загубихме вяра в бъдещето: то приближава, но е нежелано в нашите очи. А и не знаем какво да правим с него.

Точно тук, изследвайки природата, откриваме всеобща криза, обхващаща всички сфери на човешката дейност. Това е истинска глобална криза. Тя не е обвързана с определена държава, общество или човек, тя не е породена от обичайния преход към нова форма на обществена формация, тя не се ограничава до нова тенденция, нов подход към културата, образованието, науката, социалното устройство, семейството… Тя се проявява във всичко. Човек в крайна сметка е реализирал всичките си сили и възможности – и започна да си задава вечните въпроси. Това се отнася не само до философи и мислители – най-различни хора се питат: „Какво всъщност се случва?“

Основни правила за подобие с Природата

В крайна сметка, човек осъзнава, че не той е господар на природата, а Природата е висшата сила на света, пред която трябва да наведем глава и да съблюдаваме нейните закони.
Това са правилата на природата, с които е необходимо да съобразяваме нашите действия през целия си живот:
• Природата работи на слънчева светлина
• Природата използва само необходимата енергия
• Природата дава форма в съответствие с функцията
• Природата рециклира всичко
• Природата възнаграждава сътрудничеството
• Природата се основава на разнообразието
• Природата изисква опит в местните условия
• Природата ограничава всички излишества отвътре
• Природата разкрива силата на ограниченията
При спазването на тези закони, се превръщаме от вредни, в неутрални същества. И ако поправим своите егоистични свойства от антиприродни на алтруистични, то ще се издигнем на висше (вечно и съвършено) ниво на Природата.