Днес това ново плашило – коронавирусът, засенчи доста по-тежки и опасни със своите последствия болести. Как се случи, че всички други проблеми отидоха на втори план?
Психологичните причини лежат на повърхността. Първо, винаги се боим от неизвестността. Даже, ако съществуващите проблеми са по-тежки и по-сериозни, ние сме се приспособили някак към тях. А все още остава неразбираемо накъде ще ни отведе новия враг.
Второ, вирусът се разпространява много бързо и заплашва всички без изключение. А болшинството от нас са доста по-обезпокоени от нарушаването на личния комфорт, отколкото от смъртта на хилядите хора, загинали някъде от земетресения или от цунами.
Трето, тази заплаха настройва фокуса на общото внимание, предизвиквайки известното явление резонанс. Започваме да се „разклащаме“ един друг. Тази синхронност, аналог на мощен усилвател, повдига все по-високо и по-високо вълната на страховете.
Но, ако се погледне проблема от друг ъгъл? Съществува различен от приетия в традиционната медицина поглед за това, какво е здраве и какво е болест. Представителите на това направление разглеждат организма като единна интегрална система, в която всички части са свързани една с друга и съществуват само, заради съществуването на организма като единно цяло.
Болестта, по такъв начин е не нещо друго, а реакция на здравия организъм от нарушаването на баланса между силите, които го управляват. И симптоматиката на болестта представлява резултат от опитите на организма да възстанови нарушения баланс. Практиката показва, че ако се следват методите, разработени от представителите на това направление на медицината, то често се удава да се излекуват, даже тежки хронични болести, с които не се справя традиционната медицина.
Но, както се изяснява Вселената също се явява единна интегрална система, в която човечеството представлява незаменима нейна част. Има немалко учени (както съвременни, така и древни), които казват, че именно така е устроен светът. Броят на привържениците на този поглед за устройството на света днес непрекъснато расте.
В природата действат две главни сили. Едната от тях е силата, тласкаща цялото творение към развитие. Втората сила е предназначена да ограничава първата, като съхранява целостта и хармонията на природата, не давайки на отделните части да подчинят на себе си своето обкръжение, развивайки се и растейки за негова сметка. По такъв начин, в природата е нужно строго да се спазва равновесието между тези противоположни сили.
Какво ще стане, ако по някаква причина това равновесие бъде нарушено? Например, в организма отделна група клетки може да започне несъразмерно да се размножава и да расте, за сметка на останалия организъм. Това може да стане, за сметка на срив в механизма, отговарящ за баланса на силите и енергиите в тялото. Такава група се превръща в раков тумор, разраства се и убива организма, а заедно с него и себе си.
Човечеството днес, все повече се уподобява на раков тумор на тялото на Земята. Хората унищожават природата и един-друг, заради удовлетворяването на несъразмерно разрасналите се потребности, като абсолютно не се грижат за последствията. Нашето отношение един към друг и към природата е чисто потребителско, егоистично. Но природата, разбира се, не може да допусне това. И тя започва да реагира, да поставя на място прекаляващата част, която в своя полза безсмислено унищожава обкръжението си, не разбирайки, че ще загине заедно с него.
Като следствие от нарушеното равновесие, започват неприятелски по отношение на нас прояви на природата – урагани, земетресения, цунами, нарушения на традиционния климат и т.н. При това, колкото повече нарушаваме равновесието, толкова по-силна е реакцията от страна на природата, която се опитва да ни вразуми. Епидемията на коронавируса е поредната, но съдейки по всичко, далеч не последната стъпка в този ред на ответни реакции на природата към нашия прекалил егоизъм.
Както ни изглежда това е странно, от гледна точка на нашия здрав разум, но ако изменим отношението си един към друг и към природата, всичко ще започне да влиза в норма. Струва си да опитаме и да не чакаме когато природата ще ни принуди да направим това. Нали и така стремително сме се приближили към края на пропастта, макар и да не сме забелязали това. Не е ли по-добре да разберем намеците на природата и да опитаме сами да се убедим? При това, не рискуваме нищо, освен промяната на щампите, наложени от потребителското общество и от тези, които припечелват от това. Така че хайде да опитаме, какво губим?