Как да устроим живота си по нов начин?

Едно от най-поразителните явления, с които се сблъскахме в дните на коронавируса, е възстановяването на природата там, откъдето човекът си е тръгнал. Видяхме как животните свободно се разхождат в градовете на Великобритания, Израел, Германия. Рибите плуват в каналите на Венеция, където се смяташе, че изобщо не е останало нищо живо. Показаха ни сателитни снимки на сини  облаци над планетата, които обикновено са сиви.

Природата празнува своето възраждане. При това, за да „се върне към себе си“, често са ѝ нужни броени дни. Подобно нещо се е случило в района на аварията на Чернобилската атомна централа – в местата, където не живеят вече хора.

Какво се получава? С десетилетия замърсяваме всичко наоколо, но си струва да махнем ръцете си, да освободим място от присъствието си, понеже във всичко цари хармония. Кадрите с риби, изскачащи от Венецианските води, предизвикаха радостен отзвук в нас – те бяха щастливи, че ние със своите гондоли, най-накрая излязохме от тяхната среда на местоживеене.

Какво се случва? Защо природата реагира така? Ами вирусът също е реакция на природата, при това особена.

Преминавали сме вече вируси и то доста по-фатални. Този на „испанския грип“, когато почти 30 процента от населението на планетата се зарази и който причини милиони смъртни случаи. Досега обаче нито една пандемия не е обхващала едновременно целия свят.

Ударът на „коронавируса“ дойде върху цялото човечество изведнъж. Производството е спряно, няма транспортна връзка. След първата вълна на Covid-19 страните отново затвориха границите.

Принудително ще осъзнаем, че всичко във Вселената е затворено в единна система. Не можем да действаме както ни е удобно и изгодно за нас, не обръщайки внимание на другите. Светът е глобален. Сега никой не може да се отдръпне от останалото човечество и да заяви, че ще се справи сам.

Единството на природата и обществото

Въпреки че тази взаимовръзка съществува, но тя не се взема под внимание от човечеството през цялата негова история. Причината за това е в нашия егоизъм. Тъй като тази взаимовръзка също така ни задължава да вземем под внимание законите на природата. И въпреки че те съществуват обективно, но могат дотолкова да ограничат нашия егоизъм, че да ни е по-удобно да не ги забелязваме.

Но днес вече не можем да си позволим да пренебрегнем съществуването на тази взаимовръзка и нейното въздействие върху бъдещето ни. Тъй като все повече се проявява зависимостта между природата и обществото като две части, които са основните елементи на единната система. Освен това, тяхната взаимовръзка не само се засилва и разширява, а става все по-неотложна.

Присъстваме на раждането на нова епоха

Доколкото развитието на човека се случва, съгласно програмата на природното управление, все повече хора стигат до усещането за отсъствие на щастие, за усещане на празнота, на депресия и стремеж да се погаси това усещане чрез наркотици и терор.

Кризата в семейството, възпитанието, науката, изкуството, заплахата от унищожение на живота, вследствие на екологична и ядрена катастрофа, също се явяват следствие от това състояние.

Докато човек следва егоистичното развитие и използването на своите желания, самата Природа насочено създава заплашваща обстановка около него и цялото общество. Самият егоизъм, предизвиквайки страдания, ни тласка към търсене на методика за неговото поправяне и правилно съединение с Природата.

Видимо, еволюцията има определена цел и всичко се развива по зададена програма. Понякога в този процес произтичат скокообразни преходи на друго ниво, в резултат на някакви необичайни събития. И днес се намираме в едно от тези революционни състояния.

Днес абсолютно във всичко стават изменения. И главното е, че не можем да управляваме нищо в нашия свят, в нашия живот: нито в семейството, нито в страната, нито в света, във финансовата система, в промишлеността, в културата, в образованието и в търговията.

Случват се такива изменения, които са неразбираеми за нас. Затова не е учудващо, че в много страни маса хора се вдигат и протестират против измененията. Струва им се, че сякаш предишният свят се руши и изчезва, а вместо него идва нов, по-лош свят.

И действително, това е много голям проблем. В процеса на естественото развитие сме стигнали до такова състояние, когато човек е получил възможност да се развива както той иска. Само че, всеки има своите желания и всеки прави това, което той счита за нужно.

Това показва доколко нашето общество е разбито, неорганизирано, разболяващо се. Трябва да се търси как да се построят нови връзки между всички части на обществото, на всички негови нива, започвайки от най-частното, лично в отношенията на човека със самия себе си, вътре в семейството, на работата, навсякъде. Нито един закон от тези, които работеха по-рано, дори преди няколко години, вече не работят.

На първо място е необходимо да приемем като естествено развитие това, до което сме стигнали. Видимо, всичко трябва да се промени и това е част от естествения ход на еволюцията.

Законите на природата са неизменни и определени. Те не променят своята насоченост и само в това направление трябва да се развива обществото. А ако не се съгласим с направлението, в което ни придвижва Природата, то ще се чувстваме по-зле. Трябва да разберем, че с Природата не може да спориш – тя е по-силна от нас.

Затова е необходимо да изучим закона на развитието и да се постараем да го изпълним. И тогава ще видим, че действително напредваме, а не вървим назад.

Природата ще си върне равновесието

Днес това ново плашило – коронавирусът, засенчи доста по-тежки и опасни със своите последствия болести. Как се случи, че всички други проблеми отидоха на втори план?

Психологичните причини лежат на повърхността. Първо, винаги се боим от неизвестността. Даже, ако съществуващите проблеми са по-тежки и по-сериозни, ние сме се приспособили някак към тях. А все още остава неразбираемо накъде ще ни отведе новия враг.

Второ, вирусът се разпространява много бързо и заплашва всички без изключение. А болшинството от нас са доста по-обезпокоени от нарушаването на личния комфорт, отколкото от смъртта на хилядите хора, загинали някъде от земетресения или от цунами.

Трето, тази заплаха настройва фокуса на общото внимание, предизвиквайки известното явление резонанс. Започваме да се „разклащаме“ един друг. Тази синхронност, аналог на мощен усилвател, повдига все по-високо и по-високо вълната на страховете.

Но, ако се погледне проблема от друг ъгъл? Съществува различен от приетия в традиционната медицина поглед за това, какво е здраве и какво е болест. Представителите на това направление разглеждат организма като единна интегрална система, в която всички части са свързани една с друга и съществуват само, заради съществуването на организма като единно цяло.

Болестта, по такъв начин е не нещо друго, а реакция на здравия организъм от нарушаването на баланса между силите, които го управляват. И симптоматиката на болестта представлява резултат от опитите на организма да възстанови нарушения баланс. Практиката показва, че ако се следват методите, разработени от представителите на това направление на медицината, то често се удава да се излекуват, даже тежки хронични болести, с които не се справя традиционната медицина.

Но, както се изяснява Вселената също се явява единна интегрална система, в която човечеството представлява незаменима нейна част. Има немалко учени (както съвременни, така и древни), които казват, че именно така е устроен светът. Броят на привържениците на този поглед за устройството на света днес непрекъснато расте.

В природата действат две главни сили. Едната от тях е силата, тласкаща цялото творение към развитие. Втората сила е предназначена да ограничава първата, като съхранява целостта и хармонията на природата, не давайки на отделните части да подчинят на себе си своето обкръжение, развивайки се и растейки за негова сметка. По такъв начин, в природата е нужно строго да се спазва равновесието между тези противоположни сили.

Какво ще стане, ако по някаква причина това равновесие бъде нарушено? Например, в организма отделна група клетки може да започне несъразмерно да се размножава и да расте, за сметка на останалия организъм. Това може да стане, за сметка на срив в механизма, отговарящ за баланса на силите и енергиите в тялото. Такава група се превръща в раков тумор, разраства се и убива организма, а заедно с него и себе си.

Човечеството днес, все повече се уподобява на раков тумор на тялото на Земята. Хората унищожават природата и един-друг, заради удовлетворяването на несъразмерно разрасналите се потребности, като абсолютно не се грижат за последствията. Нашето отношение един към друг и към природата е чисто потребителско, егоистично. Но природата, разбира се, не може да допусне това. И тя започва да реагира, да поставя на място прекаляващата част, която в своя полза безсмислено унищожава обкръжението си, не разбирайки, че ще загине заедно с него.

Като следствие от нарушеното равновесие, започват неприятелски по отношение на нас прояви на природата – урагани, земетресения, цунами, нарушения на традиционния климат и т.н. При това, колкото повече нарушаваме равновесието, толкова по-силна е реакцията от страна на природата, която се опитва да ни вразуми. Епидемията на коронавируса е поредната, но съдейки по всичко, далеч не последната стъпка в този ред на ответни реакции на природата към нашия прекалил егоизъм.

Както ни изглежда това е странно, от гледна точка на нашия здрав разум, но ако изменим отношението си един към друг и към природата, всичко ще започне да влиза в норма. Струва си да опитаме и да не чакаме когато природата ще ни принуди да направим това. Нали и така стремително сме се приближили към края на пропастта, макар и да не сме забелязали това. Не е ли по-добре да разберем намеците на природата и да опитаме сами да се убедим? При това, не рискуваме нищо, освен промяната на щампите, наложени от потребителското общество и от тези, които припечелват от това. Така че хайде да опитаме, какво губим?

Бункерът няма да ни спаси

Днес се наблюдава едно ново и доста масово явление – богатите хора започват да изкупуват места в планините на Швейцария или някъде в тундрата. Те сякаш усещат, че нещо може да се случи и решават: “ Ще избягам бързо и ще изчакам в планината”.

Това е естественият порив на всеки егоист да се запаси с всичко необходимо в някой бункер, където да изчака вълната, която ще залее целия свят. Там, горе, тя ще помете всичко. А после аз ще изляза на “чисто”. Нови птички ще пеят на нови дървета в нови земи и всичко ще е наред. Тогава ще се покажа навън.

Това няма как се да се случи, защото става дума за смяна на парадигмата на човешкото общество, на неговото вътрешно състояние, на отношенията между хората. Всеки от нас ще трябва вътрешно да съответства на общото поле на природата, което изисква от нас интеграция. Ако аз си седя в бункера, в който всичко е направено и заредено, чак до изкуствения климат за хиляда години напред (човек смята, че е безсмъртен), аз все едно ще усещам своята противоположност по отношение на единното интегрално поле. Защото вътрешно не съм се променил в съответствие с него.

И никакъв бункер няма да може да ми помогне. Моето животинско тяло все едно ще страда. Ще възникнат нови условия, които ще ме унищожат, които няма да ми позволят да оцелея в никакъв инкубатор и в никаква обвивка. Защото не съответствам вътрешно – по своите параметри, стремежи и качества – на надигащото се срещу мен интегрално “цунами”. Това е вълна, на която е необходимо да съответстваме. Тогава просто ще се люлеем върху нея за свое удоволствие, в обятията на природата, вместо вълната да ни отнесе от лицето на земята.