Природата умира от човешки вирус

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Единството на природата и обществото

Въпреки че тази взаимовръзка съществува, но тя не се взема под внимание от човечеството през цялата негова история. Причината за това е в нашия егоизъм. Тъй като тази взаимовръзка също така ни задължава да вземем под внимание законите на природата. И въпреки че те съществуват обективно, но могат дотолкова да ограничат нашия егоизъм, че да ни е по-удобно да не ги забелязваме.

Но днес вече не можем да си позволим да пренебрегнем съществуването на тази взаимовръзка и нейното въздействие върху бъдещето ни. Тъй като все повече се проявява зависимостта между природата и обществото като две части, които са основните елементи на единната система. Освен това, тяхната взаимовръзка не само се засилва и разширява, а става все по-неотложна.

Седем милиарда чаши чай

Не случайно днес сме изправени един срещу друг с ядрени бомби. Всеки ги крие по няколко хиляди зад гърба си, като добавка към всички останали видове оръжие, с които са натъпкани спътниците, обикалящи в космоса и готови да се подчинят на първата заповед. Не напразно изпитваме такова раздразнение и тъга. Всичко е за това, за да разберем, че нямаме изход и ако искаме да достигнем добър живот, то трябва да преобърнем отношенията си от начало до край.

И тук по средата, между любовта и омразата, която живее сред нас, стои кризата! Тази криза ни казва: “Вие изобщо не ще съумеете да просъществувате на земята, ако не превърнете омразата в любов! Ако не започнете да се доверявате един на друг – и що се отнася до атомните бомби, и банките, и докато не видите цялата система кръгла, интегрална, защото тя вече е именно такава, искате това или не искате.

Разберете, че просто нямате друг избор, при тази форма, в която работи тази аналогова интегрална система, напълно свързваща един с друг и напълнена със смъртоносно оръжие и омраза – вие трябва да се промените. Иначе ще останете просто без къшей хляб.

Не е важно, колко е скрито в държавите в хамбари от пари и хранителни запаси. При липсата на съпричастност един към друг, която съществува между нас, имаме свят, където едната половина просто умира от глад, а другата половина изхвърля продукти надвишаващи по количество тези, които са необходими, за да бъде нахранена първата половина. И те не могат да се споразумеят помежду си, защото не мислят един за друг.

Как да стопим студената пресметливост

Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието, а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Оранжерия за човечеството

В близко бъдеще човечеството ще се отърве от всички видове работа, които не са необходими, с изключение на онези, които могат да осигурят всичко необходимо за един нормален, разумен живот. Затова човек ще трябва да работи по два-три часа на ден, а през останалото време ще е свободен.

През тези часове хората ще бъдат не просто освободени от работа, а ще трябва да създават обкръжение, което да влияе на всички останали. И всеки от тях ще оказва въздействие на другите, за да може всеки човек да се намира под правилното влияние на няколко вида обкръжения, благоприятни за по-нататъшното му развитие.

Този процес е подобен на отглеждане на плодове и зеленчуци в оранжерия. Създават им последователно различни условия в специфични комбинации и, поради тази причина, те благосклонно растат, а ние получаваме на трапезата си чудесни, сладки плодове за всеки вкус. Същото нещо трябва да направим със самите себе си и с нашите децата. Тази работа ще стане основно занимание на човека, живеещ в една нова ера.

И не без основание разглеждаме съвременната криза не като трагедия, а като положително явление, като раждане на едно ново общество, ново човечество, в което започваме да се подготвяме за следващия етап на обединение и реализация на всички възможности, които има всеки от нас.

По такъв начин се движим към взаимно свързване и взаимно разбиране, и сякаш създаваме от цялото човечество образа на един човек, всички части на който взаимно се допълват хармонично и създават единно цяло.